Хелоуинска песничка
Полунощ е, но горе, във стария замък,
зад прозорците още трепери жълт пламък
и чинии и чаши дрънчат.
Самодиви с вампири вечерят на свещи,
и в косите им, вити от пръсти най-вещи,
на луната пленен е лъчът.
Припев:
"За делата ни замъкът твърде е тесен!",
из устата, червени от вино и кръв,
се излива ужасната песен:
"Да излезем и вихрим вън танца си бесен,
да заситим там своята стръв!"
Върху масите странни блюда вдигат пара
и е страшно да видиш в посудата стара
жаби, мишки и паяци в сос.
Под кристала на плашещо острите зъби
се разпукват и пускат отровен сок гъби,
отвращаващи живия нос.
Припев:
"За делата ни замъкът твърде е тесен!"...
Но внезапно пирът фантастичен застива
и единствено чува се ивата крива
как се гъне под вятъра с вик.
На най-главното място, виж, злата кралица
е издигнала дясна ръка в ръкавица
от сатен по-корав от челик.
Припев:
"Замълчи, о тълпа от нощта по-зловеща!"
се разнася гласът й кат' звън над ковчег
и словата й потрес посреща:
"Гости мои, мълчете, носът ми усеща,
че сред нас се е шмугнал човек!"
Кривогледата Меб с черен бяс се озърта,
Бък в юмрук пък си свива ръката четвърта,
Сандерин стиска кривия нож
и в главите на вещици тегне таз мисъл:
"Кой на смърт сам е себе си днеска орисал?
Кой смущава тоз гробен разкош?"
Припев:
"Замълчи, о тълпа от нощта по-зловеща!"...
Прибледняло, сковано, зад пукната бъчва,
се спотайва момчето и ужас измъчва
и раздира гърдите му с бяс.
Вляво слага ръка -- лед се лее под нея,
но седящата в края изискана фея
го изпраща със чар във екстаз.
Припев:
"Как е фина, подобно на цвете, в снагата!"
той си казва, треперещ от страст и от страх;
кат' в капан мисълта му се мята:
"И как бихме си слели устата, телата!
Де да можеше жив да не бях!..."
Има кожа от мрамор карарски по-гладка
и очите й черни са с форма на ядка
от отровен, но искан бадем;
Има дълги коси, от мъглата по-гъсти,
като фини висулки са нейните пръсти
и устата й кръв са съвсем.
Припев:
"Как е фина, подобно на цвете, в снагата!"...
О нещастнико, кой, кой покани те тука!
Всички стават -- зад бъчвата нещо изпука.
"Там е живият!", викват накуп.
Зад стъклата луната смутена потръпва,
за краката фантом щом със смях те издърпва
вледенен, вкочанясал се труп!
Припев:
"За делата ни замъкът твърде е тесен!",
из устата, червени от вино и кръв,
се излива ужасната песен:
"Да излезем и вихрим вън танца си бесен,
да заситим там своята стръв!"
И кралицата казва със кикот злокобен:
"Беше жив и да чувства и иска способен,
но сега вече равен е нам!"
Щом до феята слагат го, той се обръща,
през снагата, пирувайки, с лъст я обгръща,
а в очите му грее зъл плам.
Припев:
"За делата ни замъкът твърде е тесен!"...
Полунощ е, но горе, във стария замък,
зад прозорците още трепери жълт пламък
и чинии и чаши дрънчат.
Самодиви с вампири вечерят на свещи,
и в косите им, вити от пръсти най-вещи,
на луната пленен е лъчът.
© Тошко All rights reserved.
Би било любопитно да го чуя и като песен.