Капки дъжд под блузата се впиват.
А под тях хемоглобин и няколко сълзи.
Да, искам още, още само малко.
В пръстта ръце заривам
част от тебе да открия, защото искам още.
Дъждът не измива сълзите студени.
Кожата си пак раздирам, но и там те няма.
Пак започвам пръсти в пръста да заривам,
но пак до тебе не стигам.
Чак, когато те спуснаха във входа отвъден,
чак тогава осъзнах колко значиш ти за мен
и как вече съм само хемоглобин и няколко сълзи. ...