Стопи ме като восък твоят пламък,
душата си ти дадох триста пъти,
и не остана „камък върху камък”
от моя свят – потънал във гласа ти...
За шепа грях на дребно се раздаде...
Ориса ме... По дяволи да ходя!
Една любов за сребърник продаде...
Не знаеш ли? - Среброто е прокоба...
Сега си тук... В театър на сълзите...
И ролята до болка ти отива.
Ще ръкопляскам... Няма да те питам...
За хепиенд: Бъди без мен щастлива!