Apr 25, 2024, 12:42 PM

Хербарий 

  Poetry » Phylosophy
5.0 / 4
196 1 1
Не помня колко съм вървял,
към колко хора. (Дълго беше.)
Разбрах едно - не бях живял,
затуй на себе си съм грешен.
Накрая уморен и жаден
отпивах, колкото изцеждах.
До капка, дъно и забравяне
на мойте глупави надежди...
Тогава сух, като хербарий
измежду страниците на живота -
духът ми помъдрял от знания
разлисти се и даде плод. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Random works

More works »