Не помня колко съм вървял,
към колко хора. (Дълго беше.)
Разбрах едно - не бях живял,
затуй на себе си съм грешен.
Накрая уморен и жаден
отпивах, колкото изцеждах.
До капка, дъно и забравяне
на мойте глупави надежди...
Тогава сух, като хербарий
измежду страниците на живота -
духът ми помъдрял от знания
разлисти се и даде плод. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up