emo2 (Емил Стоянов)
236 750
Jul 6, 2015, 10:32 AM

Хербарий 

  Poetry » Other
512 0 2

ХЕРБАРИЙ

 

 

Колко много черно е небето,
по което слепите очи те търсят,
и ръцете, в спомен от умряла нежност,
докосват непознати силуети.
И липите вече не ухаят,
и люляците… толкова са грозни,
а пътеката към тебе е обрасла
във тръни от лъжливи клетви.
Залезите – някога красиви,
сега са просто кървави убийци
на слънца и на душата…
Замлъкват уморени птици.
Събирам трупове на спомени,
запечатани на фотографска лента,
мумифицирам ги във рамки
и ги поставям в мавзолея.
Но не минава… Никак не минава…
Отляво все боли и пари…
Затова реших! Ще го изтръгна
и ще го забода във чисто нов хербарий!

© Емил Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??