Днес няма да грачат в стиха лешояди,
лирическата няма да умира.
На всичката образност – кръст й се пада,
на приказките – камък и секира.
И няма река да тече – наобратно,
и калното, не ще да оцветявам.
Банално, нали, но е просто понятно.
Предъвкано било е? Съжалявам.
Поискахте баналните – изтъркани
и ето думите – почти не светят.
Простете, тук се случва нещо сбъркано –
стихът е жив, но мъртъв е поетът.