Графоманската същност за мене е напън без нужда,
триста лайкове, рози, "от обич" дарени парѝ.
Всяка нощ тя – Луната, ме нежно с целувка събужда,
като златна свещица Вечерница ярко гори.
И разказват ми тихо – не будят в съня ѝ Земята,
и на лѝста се нижат полека слова – маргарит,
ту солена, ту сладка е старата болка позната,
от горящия въглен – дълбоко в душата ми скрит.
После свършва нощта и се багри в червено небето,
и подлага ми меко възглаве, след трети петли,
и се връщам съвсем неохотно от там, откъдето,
само Малкият принц и лисицата с мен са били. ...