Nov 21, 2015, 7:22 PM  

ххх 

  Poetry
545 1 4
Янтареното котешко в зениците
просветва тихо като код зелен
и аз разбирам шепота на птиците,
но не разбирам самотата в мен.
Неканена се вмъквам в чужди погледи,
а синята прозрачност на нощта
се взира в мен. И строгите ù огледи
ме карат ненадейно да крещя.
Изгубвам се недоразбрана, алена,
простила непростимото дори.
След мен остава нежността запалена
във две очи безмълвно да гори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Random works
: ??:??