В акустиката на душата
крещят измислени безумия.
Препуска хергеле от вятър
из пребледнели пълнолуния.
А мисълта ми се изгубва
във ирисите на звездите
и пие сянката ù смугла
любов и горест ненаситно.
Протягат дните чаша празна
с утайка - спомени мъгливи
и тегнат чумаво-заразни
предчувствията, че сме живи.
© Нина Чилиянска All rights reserved.