Рисувам
спомени
по тъмните
стъкла;
мълча си
тихичко с
цигарката в
ръка;
а лепкав
мрак
полазва
двора -
небето бяло
ще се
срине
без
опора...
* * *
И пак мълчим
във слепота -
безизразни,
безизразни
лица...
И нас ни няма,
има само
студ.
...
Светът
е
луд
е
луд
е
луд...
© Йордан Серафимов All rights reserved.