Marielli_De_Sing (Marielli De Sing)
46 24
May 1, 2020, 1:11 AM

Хилядите п(р)олети на страстта 

  Poetry » Other
461 0 4

Толкова искам да те.

Запокитя навътре в себе си.

Така се насвятках с любови-острови,

че вече не ми остана кой знае какво

за акостиране.

И за любене също.

Клокочещите пролети

удавиха всяко читаво чувство.

Кой да ти каже, че оцеляването

е пошъл занаят,

обаче си струва,

ако поне теб те има

до мен в ъгъла на зимата,

в който свряна

толкова искам да те.

 

Изгубѝ ме завинаги,

дълбоко в горещината

на твоята най-скъпа ценност.

Приласкай ме

с лукавата гладкост,

присъща само на голата коприна

на недосънуваната ни съкровеност.

Там, където враните врани

на сприхавите дни

никога няма да могат

да порежат сплетеността на сенките ни.

Там, където снежинките винаги идват

тъй както са се врекли,

още като крехки облачни сълзи.

Поеми ме в очите си.

Преглътни името ми.

Съший любовта ми.

Възкреси ме.

Ти. Аз. Ние сме.

© Marielli De Sing All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ами експериментираме си в този профил В личните ни сме по-различни, но не публикуваме тук. Чети, радвам се, че го правиш
  • Да, има двойнственост. Като в много неща в природата, но тя обикновено е завършена и ако беше едно изречение или две като в диалог бих усетила посланието. (Толкова искам да те.
    Запокитя навътре в себе си.) Това имах предвид. Поздрави и чета, нищо, че не коментирам.
  • В случая мен искат да ме. Профилът е двоен - пише се от двама души и си има ярко изразени мъжка и женска част
  • "Насвяткането" ми идва малко в повече.. като натряскването, но с по-читаво питие може би Искаш да ме.Хм!
Random works
: ??:??