ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
Aug 23, 2009, 8:15 PM

Хилядолетната 

  Poetry » Love
515 0 8

Прекрачва залеза и цвят от олеандър ти носи,

а ти си абаносова мечта!

Мечти ограбваш и не просиш.

Сеньора и принцеса, а сама...

 

Разказваш му най-желаната приказка.

До оградата стара те люби.

Вик напира на тялото в изказа:

"Слепите да не губим!"

 

Не бързай! Не бързай да я пожелаваш-

ще тръгне към гръцките острови...

Любовта си бродира със свила, да знаеш!

Всеки път да е Първо! Простичко...

 

От зачатие орисани ласки.

В думите и - огледало.

Змийски очи върху пазва прекрасна.

За обичане се мълчало.

 

После, парфюм дори не остава!

Опитна магьосница се сбогува.

Огън - не! Клада сърцето ти става,

а тя, щом заплаче, е хубава.

 

За приказки има си такси

и няма звезди на промоция.

Едно сърце и само: Как си?!?

Купчина прекрасни емоции.

 

Една жена! Не ти е скучно...

Защо я убиваш, проклетнико?!?

Виж, как в очите ти се случва

и колко е хилядолетна!

 

До последен дъх е човечна,

а ти пак багажа си стягаш...

Тя ти е Днешната! Тя ти е Вечната!

До тебе е, а я нямаш...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??