Сълзи, отронени от вятъра.
И мисли вплетени в истерия сами...
Отчаяните вопли, питат се
къде сърцето съгреши?
А нощите, те винаги са тъмни...
Но в тях се крие не само тишина!?
Във тях заспала е тъгата, а тя е
дружка на твойта самота.
Човек си знае, трябва да изпитва чувства!?
Да копнее за любов... Но някак,
с болката забравя за собствения благослов.
А любовта е знак че съществуваш. ...