Химикалчето ми - шнайдерче прозрачно
подремваше в страничен джоб
на раницата - спътница нехайна,
побрала спомени от всеки мой урок.
Хей, побутнах шнайдерчето закачливо.
Не искаш ли да пишеш днес?
Привършва ми мастилото, отвърна,
за стих последен иде ред.
Какъв ли спомен да остави,
притихнало във топлата ми длан?
По листа бял оставих го да бяга
с преходността си да разкаже сам. ...