Стена, издигната от хиляди години,
създадена да брани земна благодат.
В прегръдките ти райските градини
разнасят славата за този южен град.
Водите чудодейни на телата болни
са носели надежда век след век.
Легендите за изцелени в Хисаря
доказват грижите на Господ за човек.
Тук даже Вазов вдъхновение намерил
от песните на птици, ученици на Орфей.
Душите също трябва да са здрави,
та радост от сърцата да прелей.
Сънувах как говоря със Добрил, Ефирна и Зорница,
как в баня момина откривам красота.
Сънувах как сълзи на хубава мома ухаят
... дали наистина не е било това?!
Довиждане на тръгване, Хисаря, казвам,
защото ще се върна някой ден.
В мене трайни спомени запазвам
до сетния ми миг
... навярно вече отреден.
© Иван Иванов All rights reserved.