МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1039 4148
Nov 7, 2017, 11:22 AM

Хищници 

  Poetry
294 1 3

Помниш ли врабеца

как летящ, сърдит,

глътна скакалеца,

за да бъде сит?

 

Спомняш си навярно

кой със хладна длан

бутна скакалеца

в страшния капан.

 

Бе съвсем случайно,

тъй, досадна твар,

скочила незнайно

откъде и как.

 

Но се случи нещо -

Бог или съдба,

аз за знак зловещ

го приех с тъга.

 

Сигурна съм, зная -

в този кратък миг

аз видях безкрая

да прелита с вик.

 

И сред него плува

твоето лице,

нищичко не  чува -

без душа, сърце.

 

Скакалецът даже,

станал за мезе

на врабеца снажен,

имаше сърце.

 

6.10.2017

© Мария Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Наистина интересно, чак невероятно, а покрай нас е пълно с идеи и вдъхновения, само трябват очи, за да ги видим и ето, ти си го видяла и пресъздала!
  • Това е истинска история. Докато си седяхме с една позната на кафе, един скакалец тупна на масата и познатата ми го цъкна с пръст, той изхвърча и един прелитащ врабец го глътна. Аз направо се вледених. Но видях и лицето на тази жена, която с каменно изражение и абсолютно безрезличие каза: Виждаш ли какъв хищник е врабчето? Не беше единственият на масата.
    И ето ти стихотворение. За нашата отговорност пред живота и за съжалението и чувството ни за вина, когато, макар и неволно, сме станали причина за нечие нещастие. Това се случи преди повече от 20 години. Да е жив и здрав врабецът, а скакалецът... светла му памет.
  • Много интересни сравнения! Хареса ми стихотворението ти, Мария и те поздравявам!
Random works
: ??:??