ХЛАДНА ЦЕЛУВКА
Ще чакам таз целувка хладна,
положил вярата в сърце.
И нека падне мрак по пладне-
протегнал лепкави ръце.
И нека прокънтят камбани-
раздиращ тътен в самота,
ще пропъдят гълъби събрани
и с тях ще литне утринта.
Ще чакам таз целувка хладна,
не ме е страх от черната слана,
щом душата ми без свян открадне,
с аромат на лято - една жена...
© Ивайло Яков All rights reserved.