По залез меденият дракон
открадна слънчевата пита.
Пчели небесни безпощадно
дълго и със стръв го жилиха.
Кървеше той, докрай удави –
сред пламъци и златна пепел,
валма в кармин и звезден прах –
площадите с бездомни пейки.
А този град, смълчан и сгушен,
във смог и пушеци загърнат,
за миг дори не спря да слуша
суматохата, че иде свършекът, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up