Sep 26, 2019, 7:34 AM

Хм 

  Poetry
577 0 1

Търкулнат кестен, уж преместен.

Живот избутан и профукан.

След "ласките" на някой " честен", 

се чувстваш точно поизчукан... 

 

Зъби стискаш, уж се кискаш. 

Претърпяваш, пак оставаш

и подтискаш, к'вото искаш. 

Без да вземаш - само даваш. 

 

Изтръгнат корен, непокорен, 

боде с бодила в плът прогнила. 

Светът заспал е ококорен, 

с треска окото му пробила. 

© Мария Божкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво! А краят е много точно забит
Random works
: ??:??