Jan 5, 2024, 7:48 AM

Homo ludens 

  Poetry
554 4 2

HOMO LUDENS

 

... с нелепите предчувствия за края

и радостта, че дишам – все тъй жив,

аз цял живот сред думите играя! –

и ги записвам с прост "Б-2" молив,

те – непокорни, често се изплъзват,

но аз ги връщам в старата игра –

с тях всяка моя мека глътка въздух

дори не чини пукната пара́! –

 

прекрасни, ненадейни, тъй значими

във смисъла – да бъда още тук,

живея с невъзможните си рими –

и вярвайте? – живот не искам друг.

Те ръсват ми солчица на кравая! –

те ме повиват! – Божие дете.

Аз цял живот със думите играя.

А може би със мен играят те.

 

4 януарий 2022 г.

гр. Варна, 3, 15 ч.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??