Хора...

Dec 4, 2009, 10:31 PM

Poetry » Phylosophy

722 0 1

Тя седна на пейката тихо.
Сълзите болка издаваха.
Нощта и мъглата я скриха,
а хората все си минаваха...
Тя каза нещичко плахо.
В душата й беше тъма.
А хората дори не разбраха,
че се чувства ужасно сама.
Тя виждаше нещо отвъд.
Сърцето заби учестено.
Вледени се самотната плът,
вървяха хората. Уморени. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Хора...

Want to read more?

Random works