Хората са страхливи, те не умеят да обичат.
Хората са егоисти, те мислят само за себе си.
Хората дават и споделят, всъщност са свикнали повече да вземат.

Хората тъгуват не защото са нещастни, а защото така е по-лесно.
Хората, те са много, а имат толкова малко.
Хората живеят, а след това умират.
Хората имат, а не ценят.
Хората, кучетата - има прилика. Кучетата дават и последната капка топлина и обич, те с мълчание даряват истинска любов, а човекът следи материалността.
Хората, те бягат, бягат от заслуги, те търсят само услуги.
Хората са подкупени с многото богатство, именно за това не знаят цената на усмивката.
Хората не виждат щастие, поне истинското.
Хората не чуват гласа на очите.
Хората не виждат шепота на устните.
Хората са излъгани, заслепени от измисленото.
Хората не познават вечното.
Хората ще разберат, че няма ЗАВИНАГИ, няма НИКОГА, има СЕГА и БЪДЕЩЕ!