Хората не обичат,
не обичат различни като мен,
не харесват зимата тежка,
не преживят своя ден.
Хората не обичат,
не обичат да чуват истина жестока,
не вярват в своя късмет,
не се усмихват на съдбата едноока.
И все повече вярвам, хората не обичат,
не обичат очите ми студени и
всеки ден с тях се наричам -
вечна сянка в зелено.
© Десислава Иванова All rights reserved.
та кой обича зимата тежка!
Истината е една,
зависи от кой ъгъл я гледаш!
Дали е едноока - не зная,
посоката ѝ е една и там е твоят късмет,
но иска се да го откриеш и управляваш!
Очите ти тогава ще станат с цвят,
зеленото е като пролет прекрасна!