Х О Р И З О Н Т И

Когато бях малко момче,

мислех,че хоризонта е зад баира отсреща,

този откъс сега от това безбрежно небе,

ме връща в скъпи спомени от минали срещи.

Пораствайки ние губим милите детски илюзии

за ония малки,красиви,чаровни неща...,

потъващи в ежедневието отрудено,

погрозняват парадигмите за света.

Ъгълът не е вече същият,

що пречупва нюансите светлина

с мъничките ни стъпчици

към непокварената детска душа.

Тия малки човечета

ни връщат неопетнената красота

и с милите ръчички,крачета

ни повеждат към неповторимото,вечно сега.

29.03.2024г.гр.Свищов