Тъпан бие, гайда писка,
скача пъргаво хорце.
Всички са ужасно близки
и държат се за ръце.
Музиката щом престане
и хорцето развали,
кой ръката ти ще хване
в тихите житейски дни?
То, хорото е магия.
Даже с чужд си за ръка.
Но защо не сме от тия,
всеки ден да сме така?
Вместо да протегнем длани,
пръсти в джоба ще проврем,
плюем, сипеме закани
и се ръчкаме с остен.
Птици пеят, слънце грее,
но сме с пуснати ръце.
Няма ли да проумеем,
че животът е хорце?
© Валентин Йорданов All rights reserved.
всеки ден да сме така?
Актуално и образно!