ХОТЕЛ ЗА ЛЮБОВ

… и тъй както седя си в хотела – и тихо си пуша,

а под мене се гърчи хотелското вехто шалте,

и не зная защо тъй красиво се бавиш под душа? –

и – додето те чакам, направо прехвърлих стоте.

А чистачката триж на вратата с метлата ми чука.

Бодигардът – и той, в коридора върви и слухти.

Само Бог в този миг пожела ни със Обич: – Наслука! –

и хавлийката твоя смъкна в моите топли петѝ.

По-нататък не помня каквото със мене се случи? –

беше сън, беше шемет, беше шепот и шепица смях.

Беше росна сълза, беше ромол на пролетен ручей,

подир който успях да отроня единствено: – Ах!

И помолих се Бог да те пази во присно и нине! –

моя вечна и свята, Жена със душа на дете.

Своя спомен за теб го завих, че дано не настине,

с овехтялото вече от внезапни Любови шалте.

18 януарий 2024 г.

гр. Варна, 18, 25 ч.