Посвещавам на Отец Храбър(Тадеи) Марков, от гр. Пловдив
Един отец с усмивка блага
пристъпва тихо в късен ден.
Нощта над Пловдив сънно ляга,
притихва в залез този ден...
Един отец невидим крачи,
по римски пътища върви...
Нима нощта пече погача?!
Нима Христос сега кърви?!
Един отец премазван, мачкан,
с тояги бит, в затвор лежал!
По - жив от мъртъв! От живите по- жив, ...