С какво ли ме привличаш, град,
освен с разлъчени любови,
и улици с усоен хлад,
и звън на бляскави окови.
Че в шеметния водовърт
на чувствата, аз съм се лъгал,
че няма смърт, че няма смърт,
а само страст от всеки ъгъл.
А ти, настръхнал, стар и зъл,
по улиците тънконоги,
наместо със "добре дошъл",
ме срещаш с каменното "сбогом". ...