Храм

Aug 8, 2008, 6:09 AM

Poetry » Phylosophy

770 0 4

заплакаха боите на картините
които наредих във храма
рисувани без пръсти
рисувани със сиви зеници
посегнах да забавя времето
което бавно плакнеше боите на картините
започнах да ридая за боите
които оцветиха рамките във синьо
проплаках
проплаках
... и потече пепел от очите ми
...и восъка на свещите ме чу ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Храм

Want to read more?

Random works