Nov 24, 2011, 9:48 AM

Храна за пеперуди 

  Poetry » Love
821 0 7

Не мога да ти кажа, че е ден,

когато тъмнината през стъклото

се стича просто някак вътре в мен,

а всяка нощ е само многоточие...

Не мога да ти кажа, че е стих,

когато думите като чепати кости

засядат в гърлото и после не боли,

а ме оставят бездиханна просто.

И после пеперудите без звук,

понеже са излишни, ще си идат.

Навярно ще ги храни някой друг,

при някой друг навярно ще заспиват...

 

И въпреки че още ме боли,

не мога да ти кажа да останеш,

защото пеперудите сами

отиват си, щом сам не ги нахраниш.

© Теодора Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??