Кого да разпнем - питаше Пилат.
Кой тежката присъда заслужава?
Демократичен беше този свят
и пощади престъпника Варава.
Пилат с вода, ръцете си преми
за да остане чист от греховете.
Народът, сам избра и сам реши.
Народът закрещя - Иисус, разпнете!
Така решихте и така ще е! -
Пилат, остана чист извън тълпата.
С венец от тръни и с едно осле,
Учителят изкупваше вината.
Той сам помъкна кръста, към върха.
Кървавите дири, път чертаха.
Да Му помогне, никой не посмя.
Замерваха Го, плюха и се смяха...
Страданието, никой не видя.
Доволни, че спасили са Варава,
не знаеха, че всъщност без душа,
човекът, свойта участ заслужава.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
та, Пилат хич не ме и вълнува...
Но, ако някой честен поет,
реши откровено да псува -
аз по човешки, бих го разбрал
и бих го дарил, и с овации,
когато сам. е това преживял,
без ретуширане -
на духовни фрустрации.