ХРОНОМЕТЪР ЗА ЕСЕНТА
Не помня всичките писма,
които някога ти пратих.
Облекли тъничка басма,
брезичките сияят златни.
Жужат изнервени и зли,
залостени зад мойте мигли,
последните добри пчели –
танцуващи прашинки в изгрев.
Добра е с мене есента
и ласкава като кошута.
Прегръщам купчинка листа,
дъхтящи на тамян и угар.
Сега и тук да си до мен –
(та колко дълго си ме търсил!),
денят ще е благословен.
А утре може да е късно.
© Валентина Йотова All rights reserved.