Хубост
Някъде далече в гори гъсти, непрогледни,
някъде далече в шубрак тъмен, мрачен,
някъде далече крепост в небеса се скрива,
и там в това далече се крие хубост дива.
Тая хубост, там във крепост, е една магия,
магия, древна, вечна, що сърца е тя пленила,
що още сърца ще тя да завладее, покори
и що още жили млади в гори ще да сломи.
Много до нея те да стигнат са мечтали,
мнозина своите кости във треви са остали,
а крепост тъй студена сред облаците гледа
и бездушно стой и времето век по век отмерва.
Лято, есен, зиме, пролет, нощ и ден се сменят,
а останки от сърца пробити, сред цветята дремят,
времето безжално в тез земи, там е сякаш спряло,
прокълнато място, в тези почви нищо не би зряло.
© Симеон Драганов All rights reserved.