Apr 28, 2007, 12:01 PM

хубост неживяна (фолклорно) 

  Poetry
642 0 8

На дафиново дърво
клонките потрепваха...
Два сокола кръг въртяха
горе във небето.
Връх на планина висока
снежно було вееше,
две моми мъниста дребни
във коси нареждаха.

Платно бяло в път потече
към железна порта.
Змеева невеста днеска
щеше да престегне...
Прокълната, пуста орис -
ниско посадена!
Хубост се в сърце отглежда,
в горест се погребва.

Зима падна над тревите -
 гръм в земя потъна.
Бисерни мъниста пръсна
по трева кахърна.
Остра, като сабя клонка,
от дървото падна...
 В чер повой
сълза от восък -
 хубост неживяна...

© Дакота All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??