Художници са спали под звездите ти,
орисано за гръмища небе!
А вечно неизплакани очите ти!
Със облачно, светкавично сърце!
Рисували мъгливи хоризонти...
Напъпващи под мокрото цветя...
Художници.
Номади.
Вагабонти!
Безчинстващи по белите платна!
В безбройните възшарени очи
на пълни с гъсти темпери палитри ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up