Потънал в поглед необятен,
вълни заливат моя бряг.
Отронен стон и дъх брокатен
препускат във среднощен бяг.
Телата палещи се сливат,
ухаят на греховен плод,
недрата твои ме обливат
с вълшебен, ароматен сок.
От него неуморно пия,
под този извор аз шептя
онези думи – не ги крия,
отричайки се от Светa. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up