May 5, 2007, 9:00 PM

Художник 

  Poetry
756 0 9
Художник

Застанал пак пред тъжната картина
на недовършения си живот,
рисува младия художник свойте чувства -
свойта вяра, мъка и любов...
Взел в ръка боите пъстроцветни,
влага обич той във всеки цвят...
И вплита свойте чувства мимолетни -
рисува развълнуван своя свят.
И ето ги любимите очи
на обичана, бленувана жена,
скрили в своите ресници
на художника едничката мечта.
На фона светъл, чак копринен,
вплел е твореца своите копнежи.
Там някъде в безкрайното съзнание
пуснало е щастието свойте мрежи.
По млечно белите и чисти небеса
рисува пак с надежда щрих след щрих,
че мрази той до дъно белите платна,
от където из под вежди гледа го живота.
Че какво като родил се е неук,
но с четка и бои в ръката!
За да облече във цвят той всеки звук,
с нюанси цветни да рисува красотата!

© Надежда Рашева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??