С цвета на болката рисуваш,
със полусенките на дните.
Не се свениш, не се преструваш...
Не виждат никого очите,
когато сам си пред платното –
шепти то, нещо ти говори...
Палитрата, като живота,
е носталгична и минорна.
До теб са само бесовете
на всички минали любови.
Кръвта ти свети като цвете,
и всички спомени са нови. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up