Едва удържам във ръце невидимата, мимолетна връв на думите,
по-лека и въздушна от перцето на бяла птица в синьото бездрумие,
изплъзва се от силните ми пръсти, ковани дълго в огъня на грижата,
нехае за това, че векове я търся, а бърза към онази топка горе - рижата...
Два свята и една охлузена мечта пътуват със хвърчило мълчаливо,
сама не мога... дива е връвта на тишината в мене - ябълково гнила...
Вземи ръцете ми греховно-сладки - със тях започва и завършва всичко,
по устните ти моите като приклад ще парят с липсващите думи за „обичам те".