Един от многото
След преход на тежки лишения
прекрасната наша, нещастна страна
се гърчи в предсмъртни мъчения,
със пръсти болезнено впити в пръстта.
Над нея кръжат лешоядите,
предвкусили сладкия вкус на кръвта,
крещят и се спускат в стремглавия
към жертвата в сетний ù миг пред смъртта.
Те хищно разкъсват снагата ù,
пречупили кости, раздрали плътта,
оглозгват напълно месата ù
и лакомо тъпчат бездънни гърла.
Народът крещи по площадите:
„Оставка... Боклуци” и „Мафия” и
„Предатели... Вън олигархиите...
Грабители разни и подли души”!
С концесии заробват търгашите
прекрасната наша, нещастна страна
и скришом продават апашите
природни богатства и родна земя.
От глад пропищели са хората,
живота проклинат и търсят смъртта.
Кога си загубил опората
ти иде самият да духнеш свещта
на своя живот... на неволята...
Витаят душите на мъртвите
над моста във тихите вечери
във знак на протеста невнятен и глух.
Отсреща радушно с фанфарите
ги среща великият хан Аспарух...
И камъка мой на грамадата
аз хвърлям с надежда тя да расте,
проклинайки тихо системата,
която нас живи ще ни погребе...
Хвърлил своя камък:
eдин от мълчаливото мнозинство
16.03.2013 год. гр. Куклен
© Христо Оджаков All rights reserved.