Днес поглеждам към стария хълм,
който виждам едва през прозореца.
Колко близо и колко далеч
през прозорци се гледам със хората.
През стъклото изглеждат едни,
а отвъд, знам, са други - неистински
и от зли чувства слепи за истината.
Те са груби и смешни, и глупави,
аз не мога да бъда от тях.
Аз съм хълмът, тъй син и далечен,
който гледат и те през прозорците.
Но отвъд съм красива и истинска, ...