ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
Nov 8, 2011, 10:35 AM

Хъс 

  Poetry » Phylosophy
632 0 8
Остана щипчица Надежда,
ала отвътре съм готов
да тръгна надалеко с Нежност,
да стигна нейде до Любов.
Отвежда ме далече Вяра
в невижданите чудеса.
Тече в артерии и вени
не кръв, а утринна роса.
Когато в бебешки очи заспива
един пореден златен ден,
аз знам, Вселената се свива,
до капка Радост и за мен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Random works
: ??:??