И адът изгаря от страст,
когато само помисля за тебе...
Отиде далече, както и аз,
останахме някак без време...
Рая превзехме, без милост, със плам,
оставяйки след себе си жажда за дъжд...
Вятърът скита се някъде сам,
рони в полето стръкчета ръж...
А небето отронва чиста сълза,
жадувайки да напои земята,
изпръхнала под огъня на дивата страст -
бавно загива, горката... ...