Всяка вечер, щом очи затворя,
мисля си за любовта... тя е нашата упора
вяра в вечността. А тя, кучка бясна,
сълзите превръща в грях.
Защо не спорим с' себе си не зная...
защо преглъщаме горчилката във нас?
Дали защото сами наказваме се ние
и потъваме във грях.
Всеки дава ти акъл... рови с пръсти
раната кървива и защо?
Дали заслужил си участта горчива!?
Шоколад, измама, тишина... и аз.