В градината, сред много рози,
ухаещи на нежност и любов,
бях твоя - миг от вечност,
задъхана във теб живот.
И всеки лист година след година
отронваше от мен със повей тих.
Напиваше душата ми с утеха,
че пак ще цъфна в поглед мил.
Но времето не се завръща никога
и никоя любов така не стопли
до пролетност, като онази нужната,
която бе живец, но тръгна си... ...