Обсипват звездите небето
и грейва небесната шир...
Тъй дълги са дните, сърцето
въздиша по тебе безспир...
И трепка злощастна омара,
в душата ми всичко е прах...
Но как да си нося товара,
когато така ме е страх...
Неволно докосвам гръдта ти
и пламва у мене пожар...
Дърветата люшват листата,
отпивам от твоя нектар... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up