Изгубена
в море
от безнадежност,
душата ми,
бял бисер в раковина,
далеч от светлината
и простора
тъгува скрита
в своята ранимост.
И само
топъл лъч,
пробил тъмата,
докосващ
дълбините милостиво,
утеха и обреченост
ми носи,
че тя... и болката
е нежност тиха.
http://www.youtube.com/watch?v=5WI-pgtiG0M&feature=related
МУЗИКА >>> Andre Rieu - Romance for Clara
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
Чиста и бяла е!
Прекрасен стих!