Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
Oct 27, 2024, 10:14 PM  

И чакаме 

  Poetry » Phylosophy
98 0 4

Не исках да ги връщам. Не назад,
стрелките, но ги върнах. Отмаляха.
И също като сбъркания свят
часовникът е кукувича стряха.

Излюпват се на всеки кръгъл час,
изкукват френетично... И умират,
и мъничко приличат ми на нас –
самото съвършенство във Всемира.

И връщаме стрелките. Всеки път.
Животът ни до болка предвидим е.  
И чакаме. Какво? Самата смърт?
Часовниците с гроба да смениме.

 

 

https://youtu.be/X5zcTRJEZ7g?si=SgmAjymCF5qEntpa

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??