... и чудо не успях да сътворя
Пустиня е душата ти. Пустиня!
Безплодна, суха и себична...
През нея писано бе да премина
по пътя на разплатата кармична.
Сеяч пустинен в пясъчни бразди,
със огън слънцето да ме залива,
а нощем под безмълвните звезди
от студ скована да заспивам;
да пръскам в пясъците семена:
Любов, Доверие и Нежност,
да чакам да покълнат в пустошта, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up