И днес изглежда, всичко е наред.
Светът по-бял е, сякаш помъдрява.
Събуждам се, поглеждам: – Точно пет.
А, ето те и теб: – Не "Слънце", не изгрявай!
Защо във този час, за сетен път?
"Сънят", с реалност сменя се и сбъдва.
И образът ти – свян и нежна плът,
по-истински от всякога пребъдва.
Дали, за да разпънеш пак на кръст,
те чувствата изгарящи греховни,
или за да покажеш с пръст,
"пътеката" сред дебрите съдбовни! ...